Молитва преди Коледа
Минута ме дели, свещта пред мен догаря,
а аз съм вгледан в пламъка ù ярък
и твоя нежен образ в него виждам -
потрепва леко във прегръдката на мрака!
Не искам никога да спира да гори,
защото образът жадуван пак ще се изгуби,
а с него ще си иде и магията на Светлината!
Пращи свещта и кара ме да тръпна;
защо ли все така загубвам те - не зная,
това съдба ли е или илюзия за нея!
В Молитва скръстил съм ръце горещи,
в Молитва за Любов и Обич Свята,
как искам да пребъдва тя в Сърцата,
в Душите ни до лудост, от други наранени!
Как искам да погаля аз децата, Неродени
от нашата Безумна и Изпепелена младост!
Как искам да се спра до теб, да те прегърна,
да скрия, да не видиш пак сълзите ми горчиви,
в косите ти уханно разпилени на мойте рамене!
Да те почуствам все тъй близка, все тъй млада,
каквато винаги в живота със мене си била
и да почерпя сила от твоята Невероятна нежност!
Да пия с шепи и от Любовта във теб Неземна,
за да се преродя отново - Феникс жив от пепелта,
да стана винаги какъвто бил съм - преди и след това!
© Ангел Филипов All rights reserved.
