Във стихове спрягам добрите глаголи
и слагам на място най-верния знак.
Душата ми, Боже, на тебе се моли:
спаси я - ти можеш - от словото - брак.
И нека да бъде по волята твоя:
от мен да се раждат красиви слова.
И тъй да протича в стиха ми развоя,
че да го разбира и всяка глава.
И нека размеква на всеки сърцето,
и нежно да гали той всяка душа.
Усмивка да грее на всеки в лицето
и вяра в доброто поне да внуша!
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
