May 2, 2016, 10:21 PM

Молитвата на един самотник 

  Poetry » Love, Phylosophy
359 0 3
Докога ще страдам, Господи, кажи ми, просто да си знам.
Че две очи разплакани проклинат всичко вам.
Не зная, Господи, къде сгреших, но с мъката си не се извисих.
Не мога, Господи, да трая повече обиди,
от всички удари получих, само унижение и нищета нескрити.
Аз искам, Господи, с мене да си винаги,
и с любов и мъдрост да ме даряваш завинаги.
Но не получих, Господи, твоята доброта,
а само удар във гърба.
В самотата този, който намира щастие,
не е човек, а ходещо нещастие.
Дари ме, Господи, със семейство хубаво, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marina Marinova All rights reserved.

Random works
: ??:??