Моля те, ела!
Безмълвна съм, но моля те ела!
Аз три пъти на ум ще те изричам.
Товарът ми е цялата земя,
а в този миг съм малкото момиче –
безсилно и уплашено в калта,
с очи, в които сълзите преливат.
Не мога да съм силна, не сега.
Не мога да съм лека и щастлива.
Разпръсната съм в твоята душа,
пришита към невидимите нишки.
Съдба ли е да бягаш по света
от най-непоносимото обичане?
Или да се откриваш точно там?
В безкрайно неудобните въпроси?
Във болка и в любов човек е сам –
спасение аз няма да си прося.
Но днес те моля, моля те ела!
За няколко минути, прегърни ме...
А после ще поема пак света,
запазила в сърцето твойто име.
© Деси All rights reserved.
