Момчетата от улица „Младежка”...
Момчетата от улица „Младежка”...
Момчетата от улица „Младежка”
невярващо пораснаха... Но факт!...
А връщат се във възрастта момчешка
те в спомените и щуреят пак...
... Събуждат се в изминали години,
в един предишен, много готин свят,
прескачат пак в поповите градини
череши и малини да берат...
Във старите си „битки” пак се връщат,
конете им все тъй са от дърво
и сабите им дървени са всъщност,
но в „боя” влизат те със мъжество.
И раните им истински са даже,
и също като истински болят
във оня и измислен, ала важен
за тях тогава, от игрите свят...
Във Дядо Коледа не вярват вече,
но още тайно се надяват пак-
да дойде Той във приказната вечер,
сам приказен, отрупан цял със сняг...
До късно и във вечерите летни
светулки гонят в падащият мрак,
не знаят още, че ще гонят сетне
момичета вместо светулки... Факт!...
Посланията страстни на звездите
не разгадават още като знак,
а толкова наивни са мечтите,
но толкова и прелестни са... Факт!...
Не вярват, че от щъркелите вече
са бебетата дето идват с плач,
но истината още е далече,
забулена във любопитен здрач,
понеже е примамливо-неясно:
какво се случва щом жена и мъж
с влечение разтърсващо-прекрасно
се пожелаят... Ей тъй: отведнъж!...
А любовта все още е далече,
там нейде си, зад хоризонта чак,
и в други ще е, размечтани вечери,
в които ще са в безтегловност пак...
Но още: преживяните раздели,
макар далече в бездната назад
и раните отдавна заздравели-
при лошо време тъпо ще болят...
... Момчетатга от улица „Младежка”
невярващо пораснали са днес,
но в спомените си се връщат често
с носталгия на старият адрес!...
Коста Качев,
01.02.2014.
© Коста Качев All rights reserved.
