Момчето с черната брада
... момче, момчее-е! – и моята брада бе лъскава и черна като мрамор,
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги потулих във долапа,
сега съм стар, проскубан вече, лъв, аверската към теб протегнал лапа,
бях number one на стихналия бряг, развявах светло белите си ризи,
тъй не разбрах годините ми как изнизаха се – чирози от низи,
помни, щом залез легне над града, и слънчицето зейне – жива рана,
животът ни е слънчева вода! – през пръстите изтекла в Океана.
© Валери Станков All rights reserved.
