Oct 9, 2008, 10:08 PM

Моментно 3

Poetry » Other

1K 0 1

Гледам го - спомням си,
как не исках, а ти напук
не си го взе.
Как спорехме на улицата тиха.
А ти напук... не ме послуша,
и пак напук... ми го остави.
Гледам го
- на стената виси -
споменът ми от теб...

06.10.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

teddka_90 (Теди Георгиева)

ммм...красиво,спомените топлят и понякога огорчават , но все пак добре че ги имаме,идват и времена , в които само те ни остават , тъй че пази си го

2008-10-09T23:08:28+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0