Feb 17, 2009, 2:10 PM

Моментът

  Poetry » Other
1K 0 6

Мисли, мисли, мисли...

Мечти, обгърнати в размишления...

Истини неизказани,

чувства премълчани...

Погледи, говорещи повече от

думите...

Тишина...

Тя единствено нашепва тайните,

тя спасява надеждите...

Молитви, изречени наум

и признания, застинали по

устните...

Миг... Вечност...

Сливат се...

В безвремието е точният момент...

И след това затваряш очи

и се понасяш към

Светлината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...