Момина сълзица
На Момина сълзица
блести росица.
Не била росица
а тъжна сълзица.
Над цветна лехица
мома свела главица -
очите момини
сълзи заронили,
че либе й хубаво
на гурбет заминало -
пари да припечели той,
дом голям да вдигнат свой.
Обещал й да се върне
щом след години две
Момина сълза пак тя съзре.
Четвърта година минава,
а либе й още го няма.
- Защо му беше тоз гурбет... -
рони сълзи тя безчет. –
По живо, по здраво да се върне,
да се върне и да ме прегърне.
Нали дома хубав е там, където
има радост и топлина в сърцето...
© Ласка Александрова All rights reserved.
