Монолог

Apr 17, 2024, 5:00 PM

Poetry » Phylosophy

4.8 / 4

247 1 0

Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание
ти вече свикнал без подслон,
си вдигнал в своето съзнание
от своите копнежи - дом...
Но в тази жега бездъждовна,
полепнала със прах от бързане,
вратите къщни са лъжовни
и мъката ти е във кърпа вързана... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

"Чародейски лек"
Tool

I'm tracing back my mind and following the sound through ritmic colapses, tritones and vocal chords....
Somehow

They say that love is never too late And they believe that it can await... And I can (but only for y...
The Hunter

Here I am, alone and haunted; Begging for forgiveness, lonely. Being different, I cannot promise, No...

More works »