Монотонно...
Тиха мъка,
ефирна...
Неискана.
Цъка, цъка...
Немирна,
подтискана...
На разлъка
неспирна,
изплискана...
Едноръка,
псалтирна,
изстискана...
Тази мъка
превърна
ме в истина...
© Ботьо Петков All rights reserved.
Тиха мъка,
ефирна...
Неискана.
Цъка, цъка...
Немирна,
подтискана...
На разлъка
неспирна,
изплискана...
Едноръка,
псалтирна,
изстискана...
Тази мъка
превърна
ме в истина...
© Ботьо Петков All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...