Гони вятър пакостлив,
бели зайчета в морето,
кряскат чайките грабливи,
нависоко във небето.
Бели пухкави вълни,
плясват в пясъка студен,
пръсват сребърни искри,
носят аромат солен.
Малки рачета страхливи,
бързат в хладките води,
а пък миди мързеливи,
се отпускат настрани.
Надалеч във маранята,
със разпънати платна,
плава приказна фрегата,
сред ефирна синева.
© Ивета All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
