Гони вятър пакостлив,
бели зайчета в морето,
кряскат чайките грабливи,
нависоко във небето.
Бели пухкави вълни,
плясват в пясъка студен,
пръсват сребърни искри,
носят аромат солен.
Малки рачета страхливи,
бързат в хладките води,
а пък миди мързеливи,
се отпускат настрани.
Надалеч във маранята,
със разпънати платна,
плава приказна фрегата,
сред ефирна синева.
© Ивета All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
