Усетил свежия бриз,
бързам навън да изляза.
Мятам шапка и лекичка риза,
телефона си даже забравям.
Сядам на мекия пясък.
Седефени миди проблясват.
Нататък пристъпва и гларус
и рязко излита със крясък.
Каква е цялата тази магия?
Морето, вълните... Романтика.
Самотен в тълпата на плажа,
а залезът слага поантата.
© Вале Спатия All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
