Mar 16, 2018, 8:26 AM

Море от коприва 

  Poetry
5.0 / 3
477 3 7

Ето ме, пак съм будна,
броя овцете в небесната нива.
Опитах да бъда другата,
но не смогнах да съм щастлива.
Тая любов я крих
толкова дълго и надълбоко,
че я обезкървих,
а пък тя ме изпи до кокал.
Ясна съм й до край,
тъй както в нея се свивам,
сякаш е пухен юрган,
а не море от коприва.
Сякаш е топъл чай,
специално за мен запарен,
сякаш начало, а не край е,
във който да те заравям.
Твърда като юмрук,
молитвена като икона,
толкова пъти не беше тук,
колкото да я запомня.
Късам я миг по миг -
белег да й оставя.
Толкова много да я боли,
колкото да я забравя.
 

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Thou lips bring poison and delight. Thou eyes are brighter than the night. I can stay to hold your h...
  • Dreaming silently, watching the stars I scheme around them… My right hand is reaching the sky… I don...
  • I'd rather be the liver of Prometheus than live in this illusion of deliverance The more you know, t...

More works »