Море от морз
Престорих се на твоето отсъствие
при жалещите гларуси на кея.
Морето се затегна в хищни пръстени,
втвърди се, наедря и ме замери
с оглозганите мрежи на рибарите.
Прочисти се Ахтопол от смъртта им.
Но лодките са тежки като кранове
с пробити гърбове и здраво дъно.
Роди се днес. А аз съм друга дата
под чезнещите перки на делфините.
Гласът ми е остатък. Кух остатък
от празното очакване на мида.
Примигване на фар, копнеж по морза,
изпратен за безгласно предизвестие.
Дълбокото изплува като кораб,
от който става плитко в дробовете ни.
Престорих се. Дано ми чуеш липсата,
понякога по-стръвна от посока,
почти до тишина, почти до писък...
Море от морз в петите на Ахтопол.
© Ружа Матеева All rights reserved.
