Морето на любовта
Морето на любовта
Пустинно жаден съм... Мираж!
Лазурно хубава жена!
Аз съм затоплен, като плаж,
а ти красива кат' вълна.
Стихии любовни се разбиват,
обливат нашите тела.
Разлива се по мойта твърдост
изящната ти мекота.
Главата ми е като яхта -
полюшват я вълните.
А аз свободен съм от вахта -
между земята и звездите.
Сърцето ми е нежна котва,
забито в твойта длан.
Дарява с чувственост безбрежна
своя капитан.
Душата ми е чайка бяла,
летяща над безкрая,
готова да се гмурне цяла
и да отплува в рая.
Прегръщам те и стискам,
разплакано се смея.
Дълбоко в тебе искам
с любов да се разлея.
© Борис Борисов All rights reserved.
