Нощта е твоя.
Не знам как си успял,
но си пожънал всичките звезди.
И този урожай в очите си го пазиш.
А аз изтръпвам, че на мен го подаряваш.
Срамува се небето и остава тъмно.
А ти присядаш на перваза ми,
безгрижен за високото и вятъра,
и се усмихваш леко с лунен сърп.
Обичам бръчките около устата ти.
Лицето твое колко ми е скъпо!
Морфей си, знам, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up