Морско
Слънцето оплете ми в косите
бримки от изгаряща позлата.
Нежно пък надиплят ми вълните
пухени дантели по краката.
В плен съм на захирен сън. Със стражи -
чайките и стъпките по плажа.
И не помня... Някъде отивах?
Синьото закотви ме в простора.
Виж, дори реките тук се вливат,
а удавници са само хората.
Приливът ме носи надалече
към ръба между море и вечност...
И прераждам се в дете от пяна,
пия сол наместо медовина.
На брега алтънен ще пристана
за да го целуна щом замина.
Аз сама ще блесна в чисто злато
и не ме търсете на земята...
© Миглена Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! ❤
-
Меги, пренесе ме в една приказна страна. ЛюсиЦ (Люси Петкова), Захир е това, което обсебва мислите ни постоянно и изпадаме в едно състояние, в което не сме способни да мислим за нищо друго. Едни го описват като състояние на святост и непорочност, а други - като лудост. Поздрави, Меги!
-
Пренесе ме този стих...Отнесе ме! Поздравления, Меги!
-
Чудесно е. Само не разбрах какво е "захирен сън"?
-
Благодаря ви, момичета!
-
Чак ми се прииска да съм вече на море,така образно ме съблазняваш ,Меги с твоите "позлатени бримки във косата" и "пухени дантели по краката"...Много неща ми напомняш!!С удоволствие го прочетох!
-
Страхотно е, Меги!
Като всичко твое.
Поздрави. -
Благодаря на всички, които се спряха при мен! Дано съм спомогнала за морското ви настроение.
-
Еха! Стана ми много морско с тези " пухени дантели по краката".
Поздравления, Меги! И много Благодаря за всичко! -
Ех, морето! Наистина летиш над земята! Много ми хареса!
-
Много образно и красиво е! Поздрави, Меги!
-
Красиво, копнежно...
-
Благодаря ви, приятели! ❤
-
Прекрасни образи, прекрасен финал, само пет звезди не са достатъчни!
-
Красиво, с интересна постройка!
-
Хареса ми...
-
Интересна куплетна форма, красива поетичност, пендарена стойност! Благодаря за подарената красота, Меги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
