Мосю Трюфéль дьо Аспержù (из Цикль)
Във магазин на главно авеню
в съсобственост със Етиен Пардю
отворил гранд льо щанд за зарзават -
красив, разврàтен, още тарикат,
със името Трюфéль дьо Аспержú,
с кантар, теглилки, мерки и дори
със поглед, мерещ всичко най-изящно,
облечено, обуто и прекрасно.
Той знаеше и колко са узрели
две пресни дини под купа дантели
на младата Мари Франс Людовик,
наистина, какъв голям мръсник
и прасковите на мадам Розé
пращящи изпод нейно деколте,
премерил бе на цвят, дори на вкус,
те струва десет франка килограм,
натюр били, тъй както от мамàн.
- Аз моля, премерете на везни
две килограми пресни трюфелú,
три килограми от това зелú,
две чепки от прекрасното гроздú
домат, краставицú и малко праз,
бих искала да са с превоз до нас.
- Разбира се, със Вашите ръце,
тъй нежни като ангелски криле,
не би могла да носите товар,
та нямате ли вкъщи градинар?!?
- Ах, имам, но го ползвах във зори
да адаптира моите лози,
да прави ми лехи в градина цяла,
ах, как без градинар ли бих живяла?!?
====
- Аз бих желала малко пресен лук
и чесън по-голям,
един до друг
сложете ми ги, моля, във торба
и две-три ябълки, как бих могла
да не опитам свежия им вкус,
но чакам на опашката голяма,
до моя ред май може и да няма!!!
- Дори да няма ябълки за Вас,
Вий себе си съвсем не тревожете,
заместили ги биха тях и двете,
стоящите Ви в профил и анфас,
в тях цялата опашка се е взряла,
прилична сте на ябълка назряла.
- Не Ви е срам, говорите така,
че сякаш не ядете с таз уста!!!
- Аз искала две-три кила банани
и по възможност сутринта набрани!
- Изчакайте реда си търпеливи,
че свършат ли, ще ви продавам сливи.
- Но аз не мога сливи да изям,
устата ми пресъхва за банан.
И що за истински дьо Аспержú
сте Вие, щом ме кара да мени
един артикул толкова желан -
със сливи,
сливи дайте на Арман!!!
- Мен извини, мосю дьо Аспержú,
подайте ми кило от лимонú,
не мога толкоз много да виси,
започнало краче да ме боли!
- На щайга поседнете за момент,
ще ви поема – цял ангажимент
сте Вие, тъй прекрасна ми Жанет.
- Ах, моля Ви, и чушки за бабет
сложете ми в торбичка, килограм,
прибирайки се, аз да ù ги дам.
- На мене пъпеш ще ли ми даде,
или ще гледа в мойто деколте?!?
- На господа продавате ли праз,
бих искал да попитам кротко аз?!?
- А на стариците със паркинсон
да бяхте дали малко анасон??!?
- Я, моля Ви, кръгом се обърнете
и магазин ми просто напуснете,
не бих могъл във лудницата цяла
да ви продам дори два портокала.
И всички се изнизали навън,
и с тях излязъл всичкият им шум,
и в магазин останал под секрет
мосю Трюфель и малката Жанет.
© Лулу All rights reserved.
е гран плезир за мен 
