Feb 1, 2010, 11:47 AM

Моя детска любов, лека нощ 

  Poetry » White poetry
2164 2 13

 

Ти се втурна в съня ми,

с едно лихо докосване,

на твоята длан

върху моите пръсти.

 

И понеже в живота ни

съществува симетрия,

и най-ранните спомени

ни спохождат най-късно,

и понеже почувствах,

че нещо със мен ще се случи,

аз ти пиша сега

това закъсняло писмо!

 

Ти ме върна отново  

във водите на детството бистри!

 

В едно свидно градче,

във което познати са всички,

дето слънчеви зайчета

скачат по руси косички,

и очите са радостни,

и в усмивките греят сълзи.

 

С яничарска ръка

нас животът от къщи ни грабна.

Като малки дечица от гръд –

ни откъсна от родния край.

И за хляба корав,

в градове и държави далечни,

ни пропъди съдбата омразна – орисница зла!

 

Колко път извървях, 

в неприветни и тягостни друми!

Колко мъка, обиди

и обич измамна видях!

Срещнах много жени,

а във някои бил съм и влюбен.

Но оставах пак сам -

уморен, отегчен и разлюбен,

и забравил за тях, и забравен от тях.

 

Ти къде си билà?

Как тъй дълго за теб бях забравил!

Колко време измина 

без мисъл и спомен за теб!

Ала образът мил, 

като въгленче скрито под пепел,

е изчаквал мига, та в съня ми да ме навести!

 

Аз не вярвам в прераждане!

 

Уж не вярвам,

а тъй ми се иска,

туй, в което ти вярваш,

наистина да е така!

И безбрежното време

обратно назад да ни върне,

и да бъдем пак с тебе щастливи - ръка във ръка!

 

Моя светла и чиста,

моя детска любов, лека нощ!

 

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??