Aug 6, 2008, 8:37 AM

Моя поезия за Василена

  Poetry » Love
1.1K 0 3
 

 

Да живеем сами ние не желаем

 

Да сме далеч един от друг ние не можем

 

Да се намерим ние двамата изгубени влюбени

 

Да си докоснем душите изгубени

 

Дано да те срещна тази вечер в мечтите си

 

Дядото на любовта е с бабата на раздялата

 

Василена

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...