Aug 6, 2008, 8:37 AM

Моя поезия за Василена

  Poetry » Love
1.1K 0 3
 

 

Да живеем сами ние не желаем

 

Да сме далеч един от друг ние не можем

 

Да се намерим ние двамата изгубени влюбени

 

Да си докоснем душите изгубени

 

Дано да те срещна тази вечер в мечтите си

 

Дядото на любовта е с бабата на раздялата

 

Василена

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...