Представям си я, слънчева и топла,
вълшебница с венец от горски билки,
девойка чудна, дивна, тъмнокоса...
Представям си я, като нежен полъх,
в ръце с букет от минзухари и иглика,
в коси закичила синчец и диви рози...
Представям си я – дълго чакана и неизбежна,
с аромат на диви гъби, горски плодове,
ту много буйна, ту пък много нежна,
събрала в шепи топли дъждове.
© Мая All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
