И смълчах се. Тих славей на длан.
Всяка песен неслучена млъква.
Тихо! Нейде там в спомен за църква,
спи звънарят. И сам, и пиян.
Комка, нафора... Попът - смутен.
Моят бог на ръце би ме носил,
виждам стъпките - кървави, боси,
кръст издялан за него. И мен.
Би луната камбаната пак
обич сребърна в стих да събуди...
Стана църквата пристан за луди.
Денем пак я превръщат в битак.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
