Моят глас
Като огън в очите ми – двете –
ме изгаря светът полудял.
Аз Ви моля, приятели, спрете
да сечете добрия морал!
Вън пустее земята ни клета
и се гонят по нея души.
Изтървахме, другари, късмета
да живеем в епохи добри.
Днес главата човешка се пръска
от тревога за идния ден,
а на мен ми се иска да блъскам
и да плача, от болка вбесен!
Уважавам Ви, лекари наши –
скъпи братя и скъпи сестри!
Този Ковид докрай ни наплаши
и стотици животи затри...
Аз дали да отида пред мола
и с тъгата да свиря в нощта?
Тя, нощта, от година е гола,
осквернена и слаба жена...
Аз за тате съм смело юначе,
а за Ковид ще бъда Юнак!
Ако вирусът почне да плаче,
ще се смеем, приятели – пак!
© Димитър Драганов All rights reserved.
Бъдете здрави, пожелавам Ви чудесен и усмихнат ден! 
