Моят морски дом
Дантелена стена се
надига и ме обгръща,
със своята любов и
топлина ме прегръща.
Окъпана стоя и вдишвам
мириса на необятното море,
а чайки прелитат над мен -
разперили криле.
Разпуснала детските си
руси коси се отпускам
и чувам как морето шепти -
шепти и ми говори с нежен
майчин глас, който и силните
вълни не могат да секнат в този час.
И говори ми неспирно:
остани, слей се с мен и живота си
тук продължи, само не тръгвай,
недей...
След време ще се върна
при същото това море,
което е жадувало да
ме види още веднъж поне.
И да, зная, тук ще да е
моят пристан и заслон,
няма да те напусна никога вече -
мой морски дом.
О, тайни мечти и копнежи,
вопли на една самотна човешка душа,
бленуваща за покой във вечността.
© Далия All rights reserved.
