Jun 11, 2019, 9:46 PM

Моят приятел дъжда 

  Poetry » Phylosophy
1093 7 18
Доведе ме дъждът във този град
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях,
кой по-голям от нас ще стане,
понякога изпитвах страх,
но повече превързвах рани.
Понякога пристигаше дъждът,
говорихме за болките открито,
поемаше по бисерния път
изпратен от сърцето свито. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Random works
: ??:??