Моят приятел дъжда
Доведе ме дъждът във този град
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях,
кой по-голям от нас ще стане,
понякога изпитвах страх,
но повече превързвах рани.
Понякога пристигаше дъждът,
говорихме за болките открито,
поемаше по бисерния път
изпратен от сърцето свито.
Растем със залеза във този град,
отбягвам го и го загърбвам,
пронизва ме с лъчи от хлад,
знам, някой ден ще ме погълне.
Ще дойде пак при мен дъждът,
тъй както някога, да си ме вземе,
ще ме изпрати както е редът
и цяла вечност ще вали над мене.
© Ивон All rights reserved.
