Градях, търпях, остатъци събирах,
плаках, смях се и щастлива бях.
Мразех те и пак те обиквах,
изгубвах и намирах те... и те преодолях.
Умирах в слънцето и раждах се в луната.
Дните бяха тежки, нощите упойни.
И всеки ден мъката добре позната
галеше ме с треперещи ръце неспокойни.
Виждах те и ослепявах.
И пак те търсеха неспирно очите.
Всичко, що събирах, за тебе го раздадох,
но удави се и то в тежкия прах на мъглите. ...