Моят свят
Светът ми е плитък за давене,
но твърде дълбок, за да плувам...
Издигнах високо преградите
край него, и днес го рисувам
във думи, прошепнати с вятъра...
А там - в светлосенките - скрито
набъбват клокочещи кратери,
реките не искат корито...
Тук всякакъв опит за песен е
глух стон, преминаващ във вопли!
Висок, ала нисък за бесене
и твърде студен, за да топли
светът ми се свива във себе си -
чак място за дишане няма...
Забравил за блясък и прелести,
събрал непотребност за двама,
напъхал глава под крилото си
подобно заспиваща птица,
той бавно се свива в окото си,
в бездънната черна зеница
с умиращи спомени в ноктите ...
След него? Остава небето -
безмълвно да плува по локвите...
И малка звездичка - да свети...
© Засегабезиме All rights reserved.
