Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина
Тя протяга ръце в любяща прегръдка да грабне моята душа
Дъхът й ухаещ на боровинки залива посевите ми
Превръщайки ги в полета от пурпурни цветя, докато косите й палят искриците в моята душа
~ ∰ ~
Искрите започват да взимат върха в нощното ми небе
Увеличавайки плътността на цветовете
Тя продължава светлината на моите дни като заличава всяко бреме
~ ∰ ~
Гласът й звучи като симфония в ушите ми
Носещ вибрации на спокойствие
Песните й се носят по въздушните вълни, повдигайки духа ми
Ние общуваме, без да изричаме думи
Защото винаги ще бъдем едно цяло
Кулминацията на любовта ни кара живота да звучи като птича песен
Чувствам сякаш следвам слънцето,
когато сме заедно
В безкрайно пътуване без дестинация
Любовта се явява когато оставиш всяка грижа далеч в пустошта
© Светослав Иванов All rights reserved.