Nov 29, 2022, 6:49 AM

Кулминация 

  Poetry » Love, Odys and poems
625 0 1
Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина
Тя протяга ръце в любяща прегръдка да грабне моята душа
Дъхът й ухаещ на боровинки залива посевите ми
Превръщайки ги в полета от пурпурни цветя, докато косите й палят искриците в моята душа
~ ∰ ~
Искрите започват да взимат върха в нощното ми небе
Увеличавайки плътността на цветовете
Тя продължава светлината на моите дни като заличава всяко бреме ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Тайно се молех с теб да се сближим.
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница. ...
  987 
Random works
: ??:??