Sep 19, 2008, 11:23 AM

Моят съвет

  Poetry
1.2K 0 5
 

Моят съвет

 

Когато някой ти каже

колко му трябва на човек,

не вярвай никак даже,

заблуда е това от миналия век.

 

На човека трябват много

обич, радост и пари,

лоши хора, да го съдят строго,

здраве, имот и приятели добри.

 

С малкото се лъже сал глупакът,

мързи го и затуй протака.

За човека колелото безспирно трака,

всичко сам постига и не чака.

 

Времето все не стига на човека

да научи и развие своя дар.

За човечетата, мижитуркащи край него,

това излишен е товар.

 

Край човека много радост има,

хубави жени, пари.

Бъди човек, а не човече,

и живота свой сам си подреди!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • интересна гледна точка ...
    А дали ?
  • Ти не се съблазняваш лесно ,нали? Поздрави!
  • Понякога е труден за подреждане.Подреждам,подреждам,пък дойде някой и срине всичко.Стихът ти е прекрасен и мъдър!Поздрави!
  • С малкото се лъже сал глупакът,
    мързи го и затуй протака.
    За човека колелото безспирно трака,
    всичко сам постига и не чака...

    Истината за живота! Много силен, прекрасен стих! Бъди човек, а не човече! АПЛОДИСМЕНТИ!!!!
  • Добър съвет, но не лесен за приложение.
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...