Моята есен
Моята есен прилича на златно момиче,
окъпано сутрин във приказна златна река,
на обич прилича, на сбъдната песен прилича,
на влюбена в залеза приказна млада жена.
Моята есен, златни коси разпиляла,
сресва живота с огнено- жълти листа –
огън и обич, страст и поличба е цяла,
нежно течаща златна и жива вода.
Моята есен тихо в очите ти кихна
и се разля като ябълков сок, като гроздова кръв се разля...
Ти я прегърна, обгърна, изпи и ... усмихна...
И влюбен и есенен смело пое по света.
© Румяна Славкова All rights reserved.
