Oct 4, 2007, 3:52 PM

Моята любов

  Poetry
1.1K 0 4
 

Когато застанеш до мен -

сякаш слънцето грее само за мен!

И искам така да е вечно,

пък дори и това да е грешно!


И пея аз само за  теб

и пиша, и пиша - отново за теб!

Когато ме гледаш, е всичко красиво,

а когато те няма - отново е сиво.


Аз не  мога и ден да живея -

за твоите целувки без да копнея.

И не мога от теб да избягам -

дори и когато вечер си  лягам.


Целият ми свят в ръцете си побираш.

Ти ме побъркваш - нали го разбираш?

Луда съм - и това не е смешно!

Обичам те - пък дори и това да е грешно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...