Aug 30, 2008, 12:59 PM

Моята приказка

  Poetry » Love
591 0 1
 

Моята приказка

 (Героят от моята приказка)

 

Писна ми в твоя измислен сериал да живея,

второстепенна роля в твоя живот да играя.

Къде е нашето кътче от Рая?!

 Явно само в някоя приказка,

но не и тук, нали?!

 

Аз съм за друг и ти за друга.

Но как сърцето, но как сърцето да го науча

да спре за теб да тъжи, да живее за други очи.

Ти си мой още - Мой си в моите мисли, мечти.

Там си нощем, денем, както преди,

макар и не в живота ми!

 

Кътче в моя свят имаш ти.

Там стоиш, там живееш.

Завинаги ли?!

 

Искам да избягам  от теб,

да забравя за разбитите ми с теб мечти -

илюзорен образ беше ти,

но и днес не спираш да се появяваш,

дори и в чуждите устни сякаш си ти,

щом докоснат, сякаш си ти.

Щом ме погледнат, сякаш търся все теб,

а следа и от теб вече няма, но всеки ми напомня

мой перфектен измислен герой - герой от някой приказка.

Моят герой - Героят от моята приказка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

  • разказвай я тази приказка... и един ден ще стане реалност...
    поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....