Моята умора

Poetry » Blank verse

822 0 0

Моята умора.

Виждам я в чашата сутрешно мляко.

Моята умора.

Тя горчи като прегоряла от слънцето захар.

Моята умора.

Иронична като локва в черен асфалт.

Моята умора.

В стопения сняг на момчешката ти длан.

Моята умора.

Тежи на клепачите мои без срам.

Моята умора.

В бавния огън на трудна любов.

Моята умора.

Тя винаги стъпва тихо след мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0