Алармата ми звъни ,
време да се събудя .
Още един празен ден
и ден на заблуди .
Още един ден без теб ,
обречен на тишина .
Само хули
и празнота .
Истината ще ги накара
да замръзнат
да се вкаменят ,
защото не знаят
какви бяхме ,
успяха и това да разрушат .
Наричаха ме каква ли не ,
защото искаха кръв
и зрелища .
Когато падах ,
това беше повод за смях .
Аз знам какво бяхме
и в какво ни превърнаха.
© Jivka Koleva All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!