Мушмули от Мама
МУШМУЛИ ОТ МАМА
В корията над Жълтото дере,
щом отлетят последните авлиги,
излиза мама – мушмули бере
и сетне върху вестника реди ги –
а мушмулите дъхат на гора,
стаила дъх под вихровете снежни,
замислена, красива и добра –
тя – мама! – сякаш есента подрежда,
във стаята със стария комод,
връз който съхнат дюли две огромни,
това го прави мама цял живот –
навярно се прощава със октомври,
със пейката пред прочката от чам,
с корията под дрипавия залез,
и гледам аз как мама чезне там,
където Господ мушмули търкаля.
© Валери Станков All rights reserved.
