Ти си тази,която преследвам...
Господи,колко съм уморен!
Някъде - в порива на кръвта ми,
често се спирам -сам и смутен...
Може би аз не те заслужавам -
толкова крехка,смела до смърт!
Цялото войнство в себе си сбрала!
Аз - презрян летописец...без път.
Даваш сили,с които се храня.
Даже си вярвам - равен по дух,
бих ли достигнал твоето рамо -
следвайки слово с делото тук? ...