Мъглите
Вали
и е мрачно
навън...
И е тъмно в
съня ми,
където...
Монтьорът е станал във
пет.
На спирката пил е
кафе,
а после едва се промушва
в тролея,
сред хорските шуби,
сред сънено шушнене...
Скърцане сутрешно,
далечно пътуване,
сред куп непознати
и дишащи...
Хора...
Монтьорът,
в дъждовното мрачно,
студено,
приведен
отива
в завода...
на
работа.
Замислен
за някакви...
болтове,
които ги няма във
цеха...
“И как, брат, да правиш
ремонти,
и как да поддържаш
камиони,
когато онези
отгоре,
не поръчват дори...
болтове?!
Пак ще прося от Гошо,
от долния...
Ех...”
Цех,
студ,
лед.
Пали цигара монтьорът –
отпред,
във мъглата,
а вече е...
седем!
- Ама, че време! – изпсува човекът
и...
влезе,
затръшвайки тези
железни
врати...
Вратата е бяла.
Събуждам се в стая,
до красивото тяло,
до топлото тяло,
до жената,
която
се усмихва и
вярва.
И чиято усмивка,
разпръсква мъглата
и моето Пусто и
моето Мрачно...
превръща в щастливо...
Мълчание.
- Сънувах монтьора – усмихвам се.
- Монтьорът ли? Кой е той?
- Работи в завод,
но му трябваха...
болтове.
- Монтьор, а без болтове! -
звъни слънчев смях.
Ти си толкова хубава!
И си близо...
И ето – целуваш ме!
Потъвам във устните
и в благата утрин...
Но те навън зъзнат –
недоспали монтьори
и всякакви...
хора
работят !
И е мрачно
навън,
и е мрачно над
тях...
- Ей, Ханк, тук ли си?
Да, мила...
Да...
и е мрачно
навън...
И е тъмно в
съня ми,
където...
Монтьорът е станал във
пет.
На спирката пил е
кафе,
а после едва се промушва
в тролея,
сред хорските шуби,
сред сънено шушнене...
Скърцане сутрешно,
далечно пътуване,
сред куп непознати
и дишащи...
Хора...
Монтьорът,
в дъждовното мрачно,
студено,
приведен
отива
в завода...
на
работа.
Замислен
за някакви...
болтове,
които ги няма във
цеха...
“И как, брат, да правиш
ремонти,
и как да поддържаш
камиони,
когато онези
отгоре,
не поръчват дори...
болтове?!
Пак ще прося от Гошо,
от долния...
Ех...”
Цех,
студ,
лед.
Пали цигара монтьорът –
отпред,
във мъглата,
а вече е...
седем!
- Ама, че време! – изпсува човекът
и...
влезе,
затръшвайки тези
железни
врати...
Вратата е бяла.
Събуждам се в стая,
до красивото тяло,
до топлото тяло,
до жената,
която
се усмихва и
вярва.
И чиято усмивка,
разпръсква мъглата
и моето Пусто и
моето Мрачно...
превръща в щастливо...
Мълчание.
- Сънувах монтьора – усмихвам се.
- Монтьорът ли? Кой е той?
- Работи в завод,
но му трябваха...
болтове.
- Монтьор, а без болтове! -
звъни слънчев смях.
Ти си толкова хубава!
И си близо...
И ето – целуваш ме!
Потъвам във устните
и в благата утрин...
Но те навън зъзнат –
недоспали монтьори
и всякакви...
хора
работят !
И е мрачно
навън,
и е мрачно над
тях...
- Ей, Ханк, тук ли си?
Да, мила...
Да...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
