Nov 12, 2006, 2:49 PM

Мъжете, които не ме вдъхновяват

Poetry

980 0 7

Мъжете, които не ме вдъхновяват,
тъпчат в живота ми с кални крака.
Изтривам после петната с душата си
и си лягам сама.

Мъжете, които не ме вдъхновяват,
влизат при мене през задна врата.
Тихо заключвам след тях на прощаване
и си поплаквам сама.

Мъжете, които не ме вдъхновяват,
ми носят откъснати, неми цветя.
И знам - безнадеждно е, но ги засаждам -
опитвам се себе да спася...

А зная - на мъничък остров
някъде чакаш самотен и ти.
И капка надежда в дланта си ми носиш...
Дано любовта ни прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mishona_art (Анелия Шишкова)

О, много силен стих! Явно нещо съм пропуснала, ще те прочета!

2006-11-13T08:04:21+02:00
^palavoto_ezi4e (Симона)

Много хубаво стихче!
Лично мен много ме развълнува...

Поздрави

2006-11-13T00:20:38+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Вълнува! Но писателчето е прав. Защо тогава ги пускаш тези мъже? Та нали "...имаш нужда просто да обичаш..."! Не ги пускай, пък нека да са с лъскави коли или пари! Пускай само онези, към които те тегли сърцето! И ще си много, много щастлива - те ще те обичат или поне уважават истински, може би без да очакват това в замяна! Поздрав за споделените с нас стихове!

2006-11-12T20:03:31+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

хубаво!

2006-11-12T19:23:07+02:00
Романтик (Христо Костов)

Всъщност, Руми, бих те поправил. Всичко носи вдъхновение, дори негативното.
Много хубав стих!!!

2006-11-12T17:25:20+02:00