Мъжете също плачат
Не вярвайте, когато кажат:
"Мъжете никога не плачат!"
През стиснати до болка зъби
ридаят те, дори без сълзи.
Сълзите на мъжа са редки,
като във мида перли крехки.
Затуй са дваж по-скъпоценни,
че не за тях мъжът роден е.
Не ще го видите открито,
сълза проронва само скришом.
Пред вас заплаче ли - поклон е,
доверие във висша форма.
А случва се мъжът да плаче,
жена му щом роди юначе
и в мигове, кога отрокът
постигне нещо във живота;
любов когато си отиде
или на гроб на някой близък;
щом види как любими страдат,
безсилен нещо да направи;
в чужбина, ако стане случай
народна песен да послуша;
другарят боен щом се хвърли
гнездо картечно да загърди...
Но не е мъж тоз, който смее
сълзи на крокодил да лее,
от плътска болка да се тюхка
или да хленчи във преструвка.
А ако сълзите си къта,
мъжът изгражда бент от мъка,
и щом намери се пролука,
скръбта душата му пропуква.
Ако ли като камък гробен
да плаче той не е способен,
човек неволно би запитал:
"Дали пък може да обича?"
© Ивайло Динков All rights reserved.
