May 2, 2008, 9:59 AM

Мъжете също плачат 

  Poetry
5341 1 26

 

Не вярвайте, когато кажат:

"Мъжете никога не плачат!"

През стиснати до болка зъби

ридаят те, дори без сълзи.

 

Сълзите на мъжа са редки,

като във мида перли крехки.

Затуй са дваж по-скъпоценни,

че не за тях мъжът роден е.

 

Не ще го видите открито,

сълза проронва само скришом.

Пред вас заплаче ли - поклон е,

доверие във висша форма.

 

А случва се мъжът да плаче,

жена му щом роди юначе

и в мигове, кога отрокът

постигне нещо във живота;

 

любов когато си отиде

или на гроб на някой близък;

щом види как любими страдат,

безсилен нещо да направи;

 

в чужбина, ако стане случай

народна песен да послуша;

другарят боен щом се хвърли

гнездо картечно да загърди...

 

Но не е мъж тоз, който смее

сълзи на крокодил да лее,

от плътска болка да се тюхка

или да хленчи във преструвка.

 

А ако сълзите си къта,

мъжът изгражда бент от мъка,

и щом намери се пролука,

скръбта душата му пропуква.

 

Ако ли като камък гробен

да плаче той не е способен,

човек неволно би запитал:

"Дали пък може да обича?"

 

© Ивайло Динков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не вярвайте, когато кажат:
    "Мъжете никога не плачат!"
  • Страхотно е!
  • " Дали пък може да обича " (think)
  • Ако някой ден спечеля доверието на някой мъж и той заплаче пред мен... ще си спомня този стих. С много обич.
  • Пред вас заплаче ли - поклон е,
    доверие във висша форма.

    !!!*
  • Дори само с насълзени очи - разбираме много за вас, мъжете -
    велико чувство е - благодаря ти за творбата!!!
  • Поздрави!Остави ме без думи!
  • Истинско!Поздрави.
  • Наистина мъжките сълзи са много
    редки и затова много ценни.
    Хареса ми стихът ти!!!
  • Не вярвайте, когато кажат:
    "Мъжете никога не плачат!"
    През стиснати до болка зъби
    ридаят те, дори без сълзи.
    * * *
    Поздрави!
    Много ми хареса!
  • Пред вас заплаче ли - поклон е,
    доверие във висша форма.

    Лично в това се уверих!
    А стиха ти... просто нямам думи!!!
    И за себе си аз те открих!
    Аплодирам те!
  • Мъжките сълзи говорят много повече...
    Хубава тема. И изпълнение. Поздрави!
  • Истинските мъже плачат!
    Много ми хареса стиха ти!
  • Ако ли като камък гробен

    да плаче той не е способен,

    човек неволно би запитал:

    "Дали пък може да обича?"

    !!!!!!!!
    Цялото стихотворение е ВЕЛИКОЛЕПНО!!! АПЛОДИСМЕНТИ!!!
    Със същите очи виждам и аз истинския мъж.
    Поздравявам те!!!
  • Благодаря ви!
  • Ако ли като камък гробен

    да плаче той не е способен,

    човек неволно би запитал:

    "Дали пък може да обича?"


    Останах без думи! Много е силно и истинско!!! Браво!
  • Истинските, обичащите мъже плачат...
    и тогава ми става страшно...
    толкова са истински мъжките сълзи...!
    Браво, Ивайло! Много силен стих!
  • Чудесен стих!Поздрав!
  • "А ако сълзите си къта,

    мъжът изгражда бент от мъка,

    и щом намери се пролука,

    скръбта душата му пропуква."

    Аплодисменти!

  • Страхотно стихотворение,Иво!Докосва всяка струна на душата!Всички истински мъже плачат!И за мое щастие аз често ги виждам.Поздрави!
  • Страхотно откровение! Съгласна съм на 100% с всичко, което споделяш! Не съм мъж , но не веднъж съм се замисяла за сълзите на мъжете...

    "През стиснати до болка зъби
    ридаят те, дори без сълзи.

    Сълзите на мъжа са редки,
    като във мида перли крехки."

    Поздрави за прекрасния стих, Иво!!!
  • Плачем, естествено, и ние сме хора... Хубав стих.
  • Мдаааа...
    Поздрави, Динков!
  • Разбира се, че плачат...Поне истинските.
  • Стихотворението ти докосва и те кара да се замислиш.Чудесно е!Поздрав, Иво!
  • Благодаря,че ни разреши за миг да надникнем в мъжката душевност, Иво!
    Стихът ти ме накара да се замисля!
    Поздрав!
Random works
: ??:??