Jul 11, 2010, 12:37 PM

Мъжът, който си отиде

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Запомни от мене понеделниците -

в останалите дни не те обичах.

И недей да казваш, че съм ти била единствена,

не съм цветна и радостна, както си мислиш.

От днес за тебе съм вдовицата на непрежалимия любим,

чието име никой не е чувал.

Той твърдеше, че ще бъде мой завинаги,

но клетвата забрави...

Явно не достатъчно ме е обичал.

И днес тъгувам по мъжа, в когото се влюбих...

Той нямаше прякор, нито фамилия.

А сега до тебе се събуждам...

Същият мъж, но не моят, не и любимият.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...