Jul 11, 2010, 12:37 PM

Мъжът, който си отиде

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Запомни от мене понеделниците -

в останалите дни не те обичах.

И недей да казваш, че съм ти била единствена,

не съм цветна и радостна, както си мислиш.

От днес за тебе съм вдовицата на непрежалимия любим,

чието име никой не е чувал.

Той твърдеше, че ще бъде мой завинаги,

но клетвата забрави...

Явно не достатъчно ме е обичал.

И днес тъгувам по мъжа, в когото се влюбих...

Той нямаше прякор, нито фамилия.

А сега до тебе се събуждам...

Същият мъж, но не моят, не и любимият.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...