Jul 11, 2010, 12:37 PM

Мъжът, който си отиде

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Запомни от мене понеделниците -

в останалите дни не те обичах.

И недей да казваш, че съм ти била единствена,

не съм цветна и радостна, както си мислиш.

От днес за тебе съм вдовицата на непрежалимия любим,

чието име никой не е чувал.

Той твърдеше, че ще бъде мой завинаги,

но клетвата забрави...

Явно не достатъчно ме е обичал.

И днес тъгувам по мъжа, в когото се влюбих...

Той нямаше прякор, нито фамилия.

А сега до тебе се събуждам...

Същият мъж, но не моят, не и любимият.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...