Заспивам, виждам те и ме боли,

защото съм захвърлен в кошмар от безнадеждни мечти.

На едно място не мога да стоя,

сърцето ми ми заповядва след тебе да вървя.

Животът ми е сянка, а ти бе светлина,

без тебе той ще свърши бързо и в тъга.

Лицето ти бе красиво като пълна месечина,

беше млада и красива,

но Косачът дойде тогаз и те отне,

а пожали мен, бедното момче.

Наказание, а не щастие, както хората твърдят,

но спокойно, идвам и нивга повече не ще ни разделят.