Мълчание от думи
Не ме прекъсвай, моля, те, недей,
едва донесох куфарите с думи.
Часовникът престана да боде,
стрелките се отскубнаха безумни
и превъртяха залезите с теб –
любимите ми белези от време.
Обичам да бърборя от дете,
това не може никой да ми вземе.
Зад сянката на стръмна тишина
луната се изгърби като котка,
стени от въздух, глухи до една,
прозорецът е ням, студен и потен,
огънат под залостения мрак,
но тази вечер аз съм по-красива,
прекъсвай ме... да не повярваш чак...
мълчанието колко ми отива.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
