Jun 19, 2024, 8:47 PM  

Мълчание от думи 

  Poetry
379 13 14

Не ме прекъсвай, моля, те, недей,

едва донесох куфарите с думи.

Часовникът престана да боде,

стрелките се отскубнаха безумни

и превъртяха залезите с теб –

любимите ми белези от време.

Обичам да бърборя от дете,

това не може никой да ми вземе.

 

Зад сянката на стръмна тишина

луната се изгърби като котка,

стени от въздух, глухи до една,

прозорецът е ням, студен и потен,

огънат под залостения мрак,

но тази вечер аз съм по-красива,

прекъсвай ме... да не повярваш чак...

мълчанието колко ми отива.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??