Мълчания
Мълчания
Едва ли днес ще чуеш онова,
което предусещаш, че ще кажа.
Бих ти пошушнал други две слова.
Бих ти ги казал, но ще ме намразиш.
Ще ме анатемосаш на мига.
По-черен и от дявола ще стана.
И ще заключиш пътната врата,
за всеки случай. Ако ме прихванат
ония мои мъжки бесове,
които те изправяха на нокти.
И ти летеше, заедно със мен.
Все по-нагоре. И все по-високо.
Страхувам се за чувствата ни, че
и те са като нас – позастаряха.
Не мога да обичам на парче.
Не сме това, което вече бяхме.
Смущава ме това, че си мълчиш
и гледаш със очи на покровител.
Да… лодката е гнила. Току виж,
съм преобърнал старото корито.
……………..
Мълча и аз. Със пламнала глава,
от страх, че в паметта ми ще нахлуеш.
Добре, че ти не казах онова,
което си очаквала да чуеш.
© Александър Калчев All rights reserved.
