Мълчестишие
1.3K
0
32
Душата ти е свита в мълчестишие.
(Погрешно онемя... от егоизъм).
Изписана от думи в прозаичие -
прочитам се до края... с драматизъм.
Аз помня всичко, беше във очите ти.
(Познах се там и после се забравих).
Измивах всеки спомен със сълзите си,
но знам, че в теб... следи от мен оставих.
Не ме ли виждаш? Тук съм. Осезаема.
(Остана ли ми малко... за обичане)?
Аз първа бях... сега последна страница.
Най-сладката ти болка за изричане.
Крещи нощта безлунна... от признания.
Изстрадана е... всяка непрогледност.
И стъпките преследват двупосочия,
във друг живот... изпълнен със надеждност.
© Кремена Стоева All rights reserved.
