Nov 6, 2007, 12:25 AM

Мълчиш

1K 0 14

Мълчиш.

Около теб

е странна суматоха.

Навярно иска ти се

да ме сринеш,

обсебен от невъзможността

да съм до теб,

отново да ме имаш.

Няма как.

Не искаш

да ме видиш,

и не можеш -

в онази светлина от

лунни трепети,

дори с привкус на есенна

слана

по жълтите дюли.

По-скоро идеята

да ме притежаваш

на ужким

уби у мен

и последните истински

чувства,

останали след твоето

бягство

от страх.

И захвърлена като

фас

от поредната недопушена

цигара

във тъмното,

все още димящ,

но догарящ…

защото

няма чувство

за страст -

уби го твоето

самочувствие.

 

 

02.11.2007

NG/nnn

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да можех да го кажа като теб!Много хубаво...
  • Благодаря ви, момичета!!!
    А на Ники да кажа да се поусмихне, че...и на мен ще ми е тъжно!
    Ани, усмихвам се в сърцето си, когато съм част от вас!
  • Красив стих,макар и тъжен!
    А може би точно поради това красив!
    Браво!!!
  • Минорно, но това са нещата от живота.
    Поздравления , Нели !!!
  • Нелиии...
    Усмихни се, миличка!
    Гушкам те!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...