Mar 14, 2006, 7:33 PM

Мъртва

  Poetry
1.4K 0 8

Защо аз не мога да дишам.
Всички казват,че аз умирам.
Но аз все още се чувствам жива
Аз няма да вярвам на техните лъжи,
които аз мога все още да видя през тези очи.

Помощ аз не съм мъртва,
събудете ме от този ад,
кажете ми че аз сам жива.

Пищейки в глухи уши,
сега те спират и виждат моите сълзи.
Моята душа не може да издържа на болката,
Ще им повярвам че съм мъртва.

Мъртва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Блек All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е!
  • Хареса ми.
    Само оправи това че ти се губи ритъма:
    които аз мога все още да видя през тези очи
    съкрати го малко ако искаш.
  • хахаха е виждам, че още си жива, защо не им повярва? :P
  • уоу. Една посестрима . И мойте дето ги пиша са винаги апокалиптични и стряскащи. Точно това е и определението ми за твоето произведение само ще добавя едно "но". Апокалиптично и стряскащо е, но е хубаво. Поздрав.
  • Мерси

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...