Мъртва зона
От нощите си искам да избягам -
убежища за огнените дни.
Така устроен съм - отвръщам със сарказъм
на всекиго, оставайки немил.
На изгрева разтвореното цвете
покълва в моята несбъдната душа
и прокълната тя ще свети
невидимо под вечерния шал.
Самотно бъдеще се стича по наклона
на падащите есенни листа.
Достигнало до мъртвата си зона -
до залез никога не просиял.
Къде съм? -
Цял живот не се откривам
в обветрящите ме посърнали лица.
Затворен в тромавата статуя заспивам
с утехата, че днес съм още цял.
© Младен Мисана All rights reserved.
