Своите стъпки остави по пясъка
босото лято с усмивка, с лек бриз.
Бягат вълните далеко от залеза,
от небето огнено с пурпурен взрив.
Повярвай, знам, любовта океан е.
Сгъвам лодка от вестник, порим вълните,
на нея си юнга, аз твой капитан съм,
прегръщам с любов на август луничките.
Платната леко, бризът надува,
напред се носим в безкрайното синьо.
Зашепнем ли нежно и лятото чува…
Блестят персеиди в небето красиво. ...