На август луничките
Своите стъпки остави по пясъка
босото лято с усмивка, с лек бриз.
Бягат вълните далеко от залеза,
от небето огнено с пурпурен взрив.
Повярвай, знам, любовта океан е.
Сгъвам лодка от вестник, порим вълните,
на нея си юнга, аз твой капитан съм,
прегръщам с любов на август луничките.
Платната леко, бризът надува,
напред се носим в безкрайното синьо.
Зашепнем ли нежно и лятото чува…
Блестят персеиди в небето красиво.
А лодката лека, нали е от вестник,
за миг водата, пробойна направи.
Ти юнга си младши, мой си заместник,
с шапка загреба, реши да се справиш.
А август засмя се и лунички зарони,
на гребена бял залюля ни вълната,
разплиска се силно и тихо напомни,
че в пристан „Любов“ акостират сърцата.
14.08.2023
Предизвикано от творбата "Moре с тиара на Тубероза и Нероли" на Niki_art (Николай Василев), стихчето се появи като продължение на моя коментар! Благодаря ти, Ник! 😀
Свързани произведения
с цвят на черна орхидея.
Изгорих робата на лунна чародейка
и заклинанията скрих.
Август, любов моя-лято с жарки ...
които по женски тела разпилявам.
Морето съм топло, където и ти
се къпеш, а аз по теб обикалям,
защото съм ласка, която копнее ...
Comments
-
Злати
-
Скити, стих - уснихнат като августовско слънце и с аромат на цветно лято! Поздравления!
-
Лили, имаш една голяма от мен!💖
-
Скитнице! ❤️
-
Благодаря ти, Марко! Изненада ме с това посещение и ме усмихна с думите си!
-
Красиво и сякаш детски безгрижно.
Поздрави за творбата, скитащо момиче ! -
Благодаря ти, Кате!
-
Каква красива лятна картина! Рисуваш, рисуваш..
-
Наде, Тони, Ина, Иви, благодаря ви, момичета!
Ники, аз благодаря за вдъхновението! И пак си ме изненадал с една красотичка от невероятни картини и усещания! Благодаря ти! -
Много образно и запомнящо се, Скити!
Поздравявам те! 🌹
И въодушевяващо! 🙂 -
А август засмя се и лунички зарони,
-
Възкръсват хиляди светулки в очите!
Лято с озон и планктон, вдишвам кислород синеморски.
Ела, лято и разроши ми косите.
Захвърлих всичките фиби в небето, да е синьо и само синьо.
Вятър момчешки и див, се крие в морето страхливо.
Вятър с кордели в пурпурен прах, с белег на лудост и нимфа без свян.
Юнга си, а лятото е капитан, изглади си реверите сини.
Юнга си, а лятото е капитан-поеми кормилото черноморско.
Вятър момичешки и свенлив, с букли на слънце и русалков грях.
Тук съм с любов на сини хортензии и тиара в косите !
Взех си ребро от Адам-да съм лято, да съм лудост и обич безкрай.
Взех си ребро от Адам-да съм безбожна стихия и море от любов! -
Поздрав за вдъхновението, Скити!
Удоволствие беше да прочета! -
Усмихна ме, Скити!
-
Много е хубаво, Скити!
Не очаквах, че моите моментни драсканици ще те вдъхновят!
Пиша за удоволствие!
Вие ме вдъхновихте тогава и се радвам, че синьото вълшебство продължава!
Радвам ти се, за поетичността и таланта!💗💗💗 -
Георги, Иван, Нинка, Мари, благодаря ви от сърце!
-
Толкова е слънчево и залюляно от любов! Особено силни аплодисменти за поантата, Скити! Страхотна е!👍🥰🌹
-
Прегръщай, обичай, живей! ❤️
-
Много ми харесва! Описаната картина остава трайни следи в съзнанието на читателя! Благодаря за споделеното, Скитница!
-
Прочетох с удоволствие и усмивка 😊
И все пак... защо жените все шефки искате да сте, ето, и тук си капитанът 🤣
Сърдечни поздрави за теб и Ничката.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
