На август луничките
Своите стъпки остави по пясъка
босото лято с усмивка, с лек бриз.
Бягат вълните далеко от залеза,
от небето огнено с пурпурен взрив.
Повярвай, знам, любовта океан е.
Сгъвам лодка от вестник, порим вълните,
на нея си юнга, аз твой капитан съм,
прегръщам с любов на август луничките.
Платната леко, бризът надува,
напред се носим в безкрайното синьо.
Зашепнем ли нежно и лятото чува…
Блестят персеиди в небето красиво.
А лодката лека, нали е от вестник,
за миг водата, пробойна направи.
Ти юнга си младши, мой си заместник,
с шапка загреба, реши да се справиш.
А август засмя се и лунички зарони,
на гребена бял залюля ни вълната,
разплиска се силно и тихо напомни,
че в пристан „Любов“ акостират сърцата.
14.08.2023
Предизвикано от творбата "Moре с тиара на Тубероза и Нероли" на Niki_art (Николай Василев), стихчето се появи като продължение на моя коментар! Благодаря ти, Ник! 😀
