Когато те видях пред мен
в онази хладна нощ -
добър като познат рефрен,
магичен като вожд,
усмихнат като стар мъдрец,
обичащ като син -
приши в сърцето ми конец
за мен да си един.
Пое ме в своите ръце -
могъщи като страст,
отворени като сърце,
и топли като паст.
Стопих се като късен сняг,
повярвах като пале.
И днес, след много зими, пак
аз всичко съм ти дала.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
