Когато те видях пред мен
в онази хладна нощ -
добър като познат рефрен,
магичен като вожд,
усмихнат като стар мъдрец,
обичащ като син -
приши в сърцето ми конец
за мен да си един.
Пое ме в своите ръце -
могъщи като страст,
отворени като сърце,
и топли като паст.
Стопих се като късен сняг,
повярвах като пале.
И днес, след много зими, пак
аз всичко съм ти дала.
© Миглена Миткова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
