Когато те видях пред мен
в онази хладна нощ -
добър като познат рефрен,
магичен като вожд,
усмихнат като стар мъдрец,
обичащ като син -
приши в сърцето ми конец
за мен да си един.
Пое ме в своите ръце -
могъщи като страст,
отворени като сърце,
и топли като паст.
Стопих се като късен сняг,
повярвах като пале.
И днес, след много зими, пак
аз всичко съм ти дала.
© Миглена Миткова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
